Избрани произведения-2 том - Райко Даскалов
www.evtiniknigi.com
  0.00 лв.
Home
Редки книги
Нови книги
Намалени нови книги
Употребявани книги
Антикварни книги
Купувам книги
Добави книга
Евтини Книги във Фейсбук
Ваучер

Търговец: Веселин Добрев. Поръчките се изпълняват в 7 дневен срок. , София

Контакт

Избрани произведения-2 том

Райко Даскалов

Цена 3.50 лв
употребявана книга
Корица: твърда
Година :1986
Страници: 443
Език: български
Състояние: много добро
Категория: Художествена литература, Журналистика и медии книги
Райко Даскалов
български политик
Райко Даскалов 
Роден:21 декември 1886 г.
Починал:23 август 1923 г. (36 г.)
Народен представител в:
XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   

Райко Иванов Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е близък сътрудник и участник в правителствата на Александър Стамболийски (1919-1923).

Негов по-голям брат е Стефан Даскалов, също политик от БЗНС. Негова дъщеря е Светла Даскалова, дългогодишен министър на правосъдието (1966-1990) от казионния БЗНС по време на комунистическия режим.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Райко Даскалов е роден на 21 декември (9 декември стар стил) 1886 година в село Бяла черкова, Павликенско, в учителско семейство.Завършва търговска гимназия в Свищов, а след това — финанси в Берлин (1907-1912). След завръщането си в България участва като доброволец в Балканската война и завършва Школа за запасни офицери.[1]

Под влияние на своя съселянин Цанко Церковски през 1913 година става член на БЗНС. От 1914 участва дейно в работата на съюза като сътрудник на вестник „Земеделско знаме“ и управител на „Народен магазин“ в София.[1] През 1915 е мобилизиран и участва в Първата световна война като офицер в Петдесети пехотен полк.[1] През 1916 година е осъден на лишаване от свобода по делото на Деклозиеровата афера.[2]

Райко Даскалов е освободен от затвора, заедно със Стамболийски, на 25 септември 1918 година[1] и двамата са изпратени от правителството на Александър Малинов при въстаналите войници в Радомир и Кюстендил, за да се опитат да ги убедят да се върнат на фронта. Когато пристигат в Кюстендил, вместо да изпълняват възложената задача, двамата решават да се възползват от ситуацията и настроенията сред войниците. Вместо това Даскалов заминава сам за Радомир, където на 27 септември провъзгласява Радомирската република, отправя възвание към народа да я подкрепи, обявява се за главнокомандващ и начело на разбунтувалите се войници се отправя към София.[1] След разгрома на въстанието, ранен, Даскалов се оттегля във Витоша, а оттам — в Конявска планина. Там се предава на настъпващите от юг войски на Антантата и е изпратен в Солун.

След амнистията от декември 1918 година на участвалите във войнишките бунтове Даскалов се завръща в България. Член на Постоянното присъствие на БЗНС, той е избиран трикратно за народен представител (1919-1923).[1] Последователно е министър на земеделието и държавните имоти (1919-1920), министър на търговията, промишлеността и труда (1920-1922) и министър на вътрешните работи и народното здраве(1922-1923) в правителството на Александър Стамболийски.[1] Негови са идеите за поземлената реформа, за създаването на Трудова повинност и на Оранжева гвардия, която лично оглавява. През септември 1922 организира конгреса на цвеклопроизводителите в Търново, който е използван за разгонване на учредителния събор на опозиционния Конституционен блок, като върху много от участниците в него е упражнено физическо насилие.

Като член на ръководството на БЗНС и на правителството Райко Даскалов представлява радикалното течение, което е за ликвидиране на дейността на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). По нареждане или с подкрепата на Даскалов се предприемат най-решителните мерки на правителството на БЗНС срещу ВМРО през 1922 и в началото на 1923 година, поради което ВМРО го „осъжда“ на смърт. На 15 декември 1922 година срещу него е извършен неуспешен опит за убийство от страна на Асен Даскалов[3].

През февруари 1923 Райко Даскалов е освободен от правителството, а през май става български пълномощен министър в Чехословакия, където го заварва и Деветоюнския преврат. Даскалов не се примирява със смяната на властта в България и посредством дипломатическия си статут се опитва да организира международна реакция в подкрепа на сваленото земеделско правителство, но не постига особен успех. С негова помощ се създава Задгранично представителство на БЗНС, което започва да издава в Чехословакия вестник „Земеделско знаме“.[1]

Райко Даскалов е убит на 26 август 1923 година в Прага от члена на ВМРО щипянина Йордан Цицонков. Цицонков е заловен на местопрестъплението, но на последвалия съдебен процес е оправдан с мотива, че е действал под заплаха за живота си от страна на ВМРО. Оправдателната присъда предизвиква недоволството на чехословашкия печат и дипломатически натиск от Кралството на сърби, хървати и словенци. На втора инстанция Цицонков е признат за виновен и е осъден на 20 години затвор, които не излежава, тъй като се самоубива на 25 януари 1926 година.[4][5]

Убийството на Райко Даскалов вероятно е вдъхновено от правителството на Александър Цанков, но по време на процеса срещу Цицонков то се опитва да не се ангажира, с което предизвиква недоволството на ръководството на ВМРО.[6][5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Борба за земя“ (1923)
  • „Какви трябва да бъдат качествата на оратора-политик“ (1923)
  • „Избрани статии и речи“ (1947)
  • „Избрани произведения“ (1986; в два тома; съставител Светла Даскалова)
Избрани произведения-2 том, Райко Даскалов