Все още поезията на ромите се опитва да прескочи невидимата и видима преграда на гузните съвести. Изповедта й долита все от края на селото, все от края на града. Някой мисли, че тези полети не съществуват - друг, че саразпияяни. Трети спуска ехидна преграда пред храма
на изкуството.
Ромската поезия, събрана в тази антология, няма намерение да се състезава с изгубеното си във вековете време. Тя се представя пред публиката без напудреност, без грим, без неонови светлини, които осветяват изкуствени цветя и внушават райска градина... Тя е
такава, каквато е.
Пред вас е първата по рода си антология на ромските поети в България. Желанието ми да представя на читателите авторите, пишещи на български и ромски език (и съответно преведени на ромски, български и английски) се осъществи. Надявам се този литературен знак да обогати ромската култура, националната култура на България и, дай Боже, европейската.
Като съставител се постарах съвестно да подбера от издадените поетични книги най-доброто. Колкото и да съм се стремил да бъда обективен, в подобен труд има и субективизъм. Изкуството не търпи равенството.