В тази книга е научно интерпретиран богат езиков, исторически, археологически, етнографски, фолклорен и топонимичен материал (7064 местни имена) от бившата Поповска околия в Североизточна България. Тя е първото цялостно и системно проучване върху процесите на взаимодействие между езици и диалекти на топонимично равнище със съвременни методи. В труда се обръща по-голямо внимание на многобройните явления, които са резултат от сложни процеси на етническата, лингвистичната и културната симбиоза на хетерогенното население, което активно е участвало в създаването на топонимията на един район от българската земя. Чрез използването на нова методология, която включва и социолингвистичния подход на изследване, са направени важни изводи за етногенезиса на населението в Поповско. Топонимията на този богат в историческо, археологическо, езиково, етнографско и демографско отношение свидетелства за древно славянобългарско население, както и за прабългарски и печенежко-кумански суперстрат в него.