Стойчо Георгиев Грънчаров е роден на 28 август 1942 г. в София, Завършил е история и философия в Софийския университет. Доктор по история,
ст, н, с, в Института по история при БАН. Специализирал е в Лондонския държавен университет и в Браун юнивърсити в САЩ. Автор е на монографиите: Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894 г. (1984), България на прага на двадесетото столетие. Политически аспекти (1986), Кръстопътища. Размисли за историческото развитие на
Западна Европа, Османската империя и Русия (2000); автор в том 7 на многотомната история на България (1991), на частта за България между
двете световни воини в История на България (1993,1994,1998) и 6 том 3 на История на Нова България (1999); автор на учебници по история, съставител на редица сборници с документи и мемоари. Проявява вкус към сравнителна история и към философска интерпретация на историческите проблеми. Годините на младостта си прекарах в сравнително бедна софийска махала близо до Женския пазар. В нея живееха български бежанци отвсякъде, но също евреи, арменци и хора от какви ли още не националности. Та когато бях студент, пиехме веднъж ракия в променената, но още съществуваща пазарска кръчма „Чичовци", аз и баща ми, бежанец от Беломорска Тракия. На масата бяха и българин от Гостиварско, грък, турчин и арменец, все възрастни хора и вече побойници. В хода на разговора арменецът ми каза, като си пиша историите, да не забравям, че освен българи на Балканите Живеят още много народи. Другите на масата кимаха. Запомних съвета...