На изток от рая

Джон Стайнбек

Преди да прочета романа, гледах прекрасния филм на режисьора Елиа Казан, сниман през 1955 г. по втората част. Роденият през 1902 г. в Салинас, Калифорния Джон Стайнбек получава Нобелова награда през 1962 година. Шедьоврите му „Гроздовете на гнева“, „За мишките и хората“, „Улица консервна“ и много други по онова време вече бяха любими и на стотици хиляди читатели в България. Обаче обективните репортажи на писателя за Виетнамската война изведнъж го превърнаха във „враг“ и затова получихме сравнително късно неговия най-значим роман „На изток от рая“ в прекрасния превод на корифея на превода от английски Кръстан Дянков. За тази си книга белетристът заявява: „В нея има всичко, което успях да науча през всичките тези години за своя занаят. Струва ми се, че написаното преди това е в известен смисъл тренировка за създаването на този роман.“ Стайнбек го издава през септември 1952 година. Отначало бил замислен като подарък за синовете му Том и Джон – искал да им опише долината Салинас. Постепенно материалът се трупал и писателят създал драматична хроника за три поколения от две фамилии – семействата Хамилтън и Траск, а Хамилтън всъщност бил дядо му по майчина линия. В основата на сюжета откриваме библейската притча за Каин и Авел, а действието ни пренася от годините на Гражданската война в Америка до края на Първата световна касапница. Образите са незабравими, любовната история е невероятна. Стайнбек споделя, че за да завърши книгата са му били необходими 300 молива, 36 топа хартия и е изписал 360 хиляди думи. Днес „На изток от рая“ продължава да е най-четената американска творба, тя бе включена в поредицата на издателство „Труд“ класически шедьоври от ХХ век.