В настоящата книга авторът успява, освен да проследи детайлно живота на Васил Левски, още да пресъздаде епохата, в която е живял, и как тя го оформя като личност, и като деец. Научаваме за обкръжението на Левски, за неговите вълнения, въжделения и разочарования.

    Чрез книгата разбираме, че утвърждаването на Васил Иванов Кунчев като Апостола на свободата не е мигновено, а се случва поетапно чрез отстояване на вярата в народното дело, в прозрението, че българите сами трябва да се подготвят и да извоюват свободата си, и чрез многобройната комитетска мрежа и цялостната революционна организация, която той създава.

    Ореолът му се оформя, не защото е необикновен, а напротив – заради това, че е обикновен човек с обикновена за времето си мечта – свободно Отечество. Посвещаването му в „служба на Родината”, честността му, вярата му, себеотрицанието и постъпките му, всъщност го правят необикновен.

    Книгата „открехва” вратата на историята и съдържа някои интересни факти, като например: какви са били лозинката и паролата на комитетската организация, сравнение между Апостола и Каравелов, какво е било отношението на Левски към Димитър Общи и поп Кръстьо, как се е държал Левски по време на делото….