Изгладнялото момче носи канче, пълно с мляко. Ръцете му са посинели от студа. Млякото обаче е за друг.
Зрелият му живот е замесен от вяра, воля и себераздаване. Той е съд, изпълнен с Божието слово. Строг пастор и дисидент от онези, които не тръбят за себе си. През него поглеждаме в интимните отношения на една църковна общност. В края на живота си понякога удря глава в стената, за да облекчи болката.
От него всеки може да вземе нужното за душата си. И от това какво взема проличава какъв е.
...