В новото хилядолетие купуването на стоки на пазарите и притежаването на собственост са остарели идеи. Временният достъп до всякакъв род услуги в огромните търговски мрежи на киберпространството се превръща в закон. Все повече плащаме за използване на различни неща - под формата на абониране, членство, наемане, лизинг - без да ги притежаваме. 

Старите гиганти от епохата на индустриалното общество „Дженерал мотърс", „Сиърс", „Боинг" и „Тексако" отстъпват пред новите гиганти на културния капитализъм „Вайаком", „Тайм Уорнър", „Дисни", „Сони", „Нюз корпорейшън". Чрез своите комуникационни мрежи, които опасват цялото земно кълбо, те търсят културни ресурси във всяко кътче по света и ги преобразуват в стоки и забавления.

Критичния въпрос в "Епохата на достъпа" е дали цивилизацията може да оцелее, когато търговската сфера остане единствения съдник на човешкия живот.