За някои хора казват развълнувано и с възторг: „О, той е човек на деветнайсетия век...“ За мен това не може да се каже. Аз съм човек единствено на двайсети век. Такъв „несъвместим“ поет, в който революционно-романтичните илюзии са така преплетени със собственото им опровержение, би могъл да се появи само през втората половина на този век, и само в Русия – не в предреволюционна Русия, а единствено в съветската – еднопартийна, цензурираща, самодостатъчна.
Благодарен съм на двайсети век, защото нямах друг. В мен са болестите на този век, неговите надежди, заблуди, страхове, неговата ограниченост, обърканост и кризи ту от неувереност, ту от мегаломания, както и неговата наивна, но, слава богу, неизлечима вяра, че братството между хората все пак е възможно.
Ние и двамата – и двайсети век, и аз – не подлежим нито само на положителна, нито (надявам се) само на отрицателна оценка. Двайсети век и мен не можеш да ни разделиш. Според израза на Цветаева – „ние срастнати сме“.