"Признавам си, помислих си, че е твърде смело Светлана Любомирска да заяви своето писателско присъствие директно с роман. С такъв респект съм пред добрата проза, че не бих посегнала - освен като почтен читател. И точно като такъв потеглих на първо четене. Фактът, че никъде не въздъхнах от досада, че не сложих етикет - кримка ли е или любовна история, че не срещнах недостоверни образи и до последно бях в напрежение кой е убиецът вече ме прави почитател на прозата на Светлана. Да, има го всичко това в тези страници, криминалният момент, който те държи заинтригуван, но не можеш да прескочиш на финала, за да разбереш кой е извършителят. Не можеш, защото срещаш герои от плът и кръв, преплетени в такива човешки взаимоотношения, че в различни ситуации се припознаваш. А това се случва, защото мракът и светлината живеят в нас и се отключват от любовта и... нейното отсъствие.

Знаех, че авторът е психолог по образование, но искрено се зарадвах, когато никъде не срещнах самоцелно изпадане в психологически описания, граничещи с диагнози. Добрият разказвач избягва да поучава и напътства героите си, оставя се да го водят и... явно ги обича. Това е направила Светлана, така стигна до мен, надявам се така ще стигне и до теб, уважаеми читателю. Защото носиш мрак и светлина, защото преди да вдигнеш ръка, за да хвърлиш камъка, се вкопчваш в идеята за Христос и.. не съдиш.

И осъмваш с душа!"
Камелия Кондова, редактор