В книгата историкът Никола Станев детайлно проследява управлението на българския цар Симеон I. Акцент е поставен върху две големи групи отношения. Първите са външнополитическите  отношения между България и  Византия – проследяват се борбите на Симеон за признаване на царското му положение и сдобиването му с титлите „кесар” и „цар и съмодържец на всички българи и гърци”, както и споровете за титлата „цар на ромеите”. Военните конфликти са представени чрез последователно разглеждане на четирите похода към Византия. Втората група отношения са свързани с изключителната книжовно-културна дейност на българския владетел.                                                                                    

Задълбоченият анализ на историческото време, което книгата предлага, налага извода за далновидната политика на цар Симеон I,  изразена в: отстояване суверенитета на България, утвърждаване на нейния престиж на международната сцена, както и в достигнатия книжовен и културен подем. Логичният резултат от тези действия е цялостният разцвет на българската държава,  в период означен недвусмислено в историческата наука като „Златен век”.